tsveti4ka (Цвет)
198 271
12 jun 2011, 11:34

Тя не чака, тя може сама 

  Poesía
661 0 5

Тук до мен е смълчана Тъгата.

Не усещаш ли колко е тягостна?

Гледа ме. И целува Луната.

Пали трепети луда и яростна.

 

И любовно се гърчи между полутонове.

Дъхът ù нагарча, наострено стягащ.

Погледите ù пуснаха своите корени.

А ти дебнеш я, сякаш я мразиш?!

 

И боли я. От толкова казани

празни думи, разголени в нея.

Истинските на друга са давани.

И въздиша. От спомени тлееща.

 

Толкова дълго ти се забави.

Тя не чака. Тя може сама.

Чувствата си към тебе намрази.

И с тъга не те иска сега...

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??