tsveti4ka (Цвет)
198 273
12 июн. 2011 г., 11:34

Тя не чака, тя може сама 

  Поэзия
581 0 5

Тук до мен е смълчана Тъгата.

Не усещаш ли колко е тягостна?

Гледа ме. И целува Луната.

Пали трепети луда и яростна.

 

И любовно се гърчи между полутонове.

Дъхът ù нагарча, наострено стягащ.

Погледите ù пуснаха своите корени.

А ти дебнеш я, сякаш я мразиш?!

 

И боли я. От толкова казани

празни думи, разголени в нея.

Истинските на друга са давани.

И въздиша. От спомени тлееща.

 

Толкова дълго ти се забави.

Тя не чака. Тя може сама.

Чувствата си към тебе намрази.

И с тъга не те иска сега...

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??