23 mar 2011, 20:01

Тя/Нея/И

755 0 2

Свирете, бурни урагани от омраза!

Елате, бури от изпепеляващ гняв!

Донесете със себе си отровната зараза

на възкръстналия в мене свят!

И покажете ярко бурните стихии

на запалената клада от сурова кръв!

Излизайте от дъното на ада, харпии!

Ела ти, свинксе със глава на лъв!

За да накажем жестоко със силата на Хадес

и да отмъстим за болката, която причини!

За да пронижем НЕЯ със копието на Арес,

в сърцето, изковано от злини

 

Но ето, спомен сприхав се разлива

и показва времето, когато бях в разцвет,

а душата ми от доброта преливаше

и в добротата бях заклет.

Но ТЯ дойде и излъга ме отровно,

като сложи в дланите ми късче от любов.

И стисна душата ми във битие лъжовно – 

проми очите ми с покварения си живот!

Не се усещах как бавно си отивам

и попадах в бремето на НЕЙНИЯ капан.

Любов фалшива и приятелска невинност

превърнаха живота ми във пропилян.

 

Но сега аз виждам ураганите в очите И,

изтъкани от простосмъртни грехове.

И с колко кръв са изцапани ръцете И,

унищожила десетки светове...

Като вирус проникваща в душите и сърцата,

като фаг изяждаща красивите мечти,

накрая оставяйки да чезнеш в тишината,

в на пъкъла пустеещите ширини...!

И сетне без капчица жалост и пощада

се стрелва в пореден изпепеляващ щурм...

... Докато не съюзих се с царството на Ада

и не пронизах сърцето ù с куршум...!

 

Свирете, бурни урагани от омраза!

Елате, бури от изпепеляващ гняв!

Донесете със себе си отровната зараза

на възкръстналия в мене свят!

И усещате ли мириса на сяра?

И запаления остър барутен аромат?

И горещите въглèни, пропити от поквара?

И нажежения до синкаво прокат?

ВИЖТЕ как жестоко, със силата на Хадес,

отмъстих си за болката, която ТЯ ми причини!

И пронизах  НЕЯ с подарен куршум от Арес

и сърцето женско престана да тупти...

 

Но уловката се криеше, че сърцата ни са сляти

и когато НЕЙНОТО забави своя ход,

три сълзи паднаха в очите ми обляти,

начертали края на пропадналия ни живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...