Синко, нали знаеш, че тя…

     … Че тя идва, когато нямаш надежда

          Когато нямаш вече мечти

  Тя идва и те връхлита

  Заедно с хиляди беди

                      Но те прави безумно щастлив

Синко, нали знаеш, че тя…

      … Че тя внезапно си тръгва

                Изчезва безследно

                               И несправедливо

И тя никога не се завръща

Оставя след себе си само…

… Само пепел, дим, разруха и смърт

След които ти сам

Ще трябва да възкръснеш

За да отлетиш нанякъде там

Там, където няма вече да помниш

Ще съжаляваш за всичко

И ще си припомняш отново, отново

Спомени, като във приказен сън

Като всички най-светли мечти

Да, ще я чакаш

Но знаеш добре, че тя никога не се завръща

              И дори когато успееш да я забравиш,

             Пак ще я търсиш

Ще чакаш

Дивият огън

От пукащи клони сурови

И нейния нов образ и глас

Ще дойде тя нощем

Но озарила всички простори

Ще просветне внезапно  твоя затвор

Затова целуни я

Прегърни я

Посрещни я

С пълни гърди

И я дишай

И дишай

Това е животът

                        Докато още можеш

           Изживей я докрай

                                  Тази… любов

Претопи се във нея

Обичай

Обичай

Обичай я нежно и силно

Със цялото си сърце и душа

И страдай,

Изгаряйки в себе си

Всичкото тленно

Но после не чакай

Не чакай отново

Отново да се завърне

Същата „тя“

Ако преживееш скръбта

              И мрака

              И тази тежка съдба

                           Ще се върне със ново лице

              И този цикъл вечно

              Така ще се повтаря

              Така… до смъртта

Но ако някога някъде

Се върне същата „тя“

             Значи била е истинска и последна

             Била е твоята вечна съдба

03.11.2019 г.

_{(днес публикувам два по-стари текста, върху които възнамерявам скоро да направя музикално видео)}