Синко, нали знаеш, че тя…
… Че тя идва, когато нямаш надежда
Когато нямаш вече мечти
Тя идва и те връхлита
Заедно с хиляди беди
Но те прави безумно щастлив
Синко, нали знаеш, че тя…
… Че тя внезапно си тръгва
Изчезва безследно
И несправедливо
И тя никога не се завръща
Оставя след себе си само…
… Само пепел, дим, разруха и смърт
След които ти сам
Ще трябва да възкръснеш
За да отлетиш нанякъде там
Там, където няма вече да помниш
Ще съжаляваш за всичко
И ще си припомняш отново, отново
Спомени, като във приказен сън
Като всички най-светли мечти
Да, ще я чакаш
Но знаеш добре, че тя никога не се завръща
И дори когато успееш да я забравиш,
Пак ще я търсиш
Ще чакаш
Дивият огън
От пукащи клони сурови
И нейния нов образ и глас
Ще дойде тя нощем
Но озарила всички простори
Ще просветне внезапно твоя затвор
Затова целуни я
Прегърни я
Посрещни я
С пълни гърди
И я дишай
И дишай
Това е животът
Докато още можеш
Изживей я докрай
Тази… любов
Претопи се във нея
Обичай
Обичай
Обичай я нежно и силно
Със цялото си сърце и душа
И страдай,
Изгаряйки в себе си
Всичкото тленно
Но после не чакай
Не чакай отново
Отново да се завърне
Същата „тя“
Ако преживееш скръбта
И мрака
И тази тежка съдба
Ще се върне със ново лице
И този цикъл вечно
Така ще се повтаря
Така… до смъртта
Но ако някога някъде
Се върне същата „тя“
Значи била е истинска и последна
Била е твоята вечна съдба
03.11.2019 г.
(днес публикувам два по-стари текста, върху които възнамерявам скоро да направя музикално видео)
© М В All rights reserved.