Тя пада
Тя не спи и не сънува,
не мечтае, не бленува.
Тя не се смее, не празнува,
не умира, не живее, не чува...
и щом излезе за секунда пада,
търкаля се, препуска,
пламтяща пак се спуска,
солена и горчива,
безсърдечна, но туптяща,
нежна и красива,
безкръвна, но кървяща,
безплътна и безпътна...
След гневни думи и обиди,
(тя пада)
след постъпки долни и противни,
(тя пада)
след спомени болезнени, ала красиви,
(тя пада)
след безпочвени обвинения гнили
(тя пада).
Но въпреки всичко тя е различна,
тя не мрази, нито обича,
не обещава и не се врича,
не посочва и не нарича
тези, които я предизвикват.
Тя не крещи, тя не се моли,
тя не греши, тя не спори,
тя не си тръгва, но не се и задържа,
не се дърпа, не се пропъжда.
Тя никого не чака и не дава пощада,
когато си поиска сълзата, си пада.
© Bilyana Dragulova Todos los derechos reservados