Тя... Поезията
Тя... Поезията
Погали хартията с върха на своето перо...
Със слова, с нежни думи..
Начертай и с мастило облекло...
Напръскай я с моите парфюми..
Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!
За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...
Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...
Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.
И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.
Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,
че тя е просто стих, че тя е само измама...
Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
© Андреа Емилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен стих!
-
Тя Поезията...е нашата душа...нашите мечти и нашите чувства...
отразява ни...като слънчев лъч...много хубав стих! с обич, Андреа. -
Погали хартията с върха на своето перо...
Със слова, с нежни думи..
Красиво! Поздрав, Анди! -
Интересна идея!... Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
това ме върна към спомени, мила! Прекстрасно пишешш! Тъй, че омайваш пленяваш читателя! Слаби са думите ми...
Ти ми напомни за онези времена,когато един човек ми пращеше писма целите дъхащи на парфюм...мъжки силен...
Поезията прави чудеса знай!