20 июн. 2008 г., 20:03

Тя... Поезията

917 0 5
 

Тя... Поезията

 

Погали хартията с върха на своето перо...

Със слова, с нежни думи..

Начертай и с мастило облекло...

Напръскай я с моите парфюми..

 

Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!

За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...

Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...

Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.

 

И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.

Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,

че тя е просто стих, че тя е само измама...

Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Напръскай я с моите парфюми..."
    това ме върна към спомени, мила! Прекстрасно пишешш! Тъй, че омайваш пленяваш читателя! Слаби са думите ми...
    Ти ми напомни за онези времена,когато един човек ми пращеше писма целите дъхащи на парфюм...мъжки силен...

    Поезията прави чудеса знай!

  • Прекрасен стих!
  • Тя Поезията...е нашата душа...нашите мечти и нашите чувства...
    отразява ни...като слънчев лъч...много хубав стих! с обич, Андреа.
  • Погали хартията с върха на своето перо...

    Със слова, с нежни думи..

    Красиво! Поздрав, Анди!
  • Интересна идея!... Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....