Тя... Поезията
Тя... Поезията
Погали хартията с върха на своето перо...
Със слова, с нежни думи..
Начертай и с мастило облекло...
Напръскай я с моите парфюми..
Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!
За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...
Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...
Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.
И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.
Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,
че тя е просто стих, че тя е само измама...
Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
© Андреа Емилова All rights reserved.
