Jun 20, 2008, 8:03 PM

Тя... Поезията

  Poetry
919 0 5
 

Тя... Поезията

 

Погали хартията с върха на своето перо...

Със слова, с нежни думи..

Начертай и с мастило облекло...

Напръскай я с моите парфюми..

 

Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!

За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...

Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...

Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.

 

И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.

Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,

че тя е просто стих, че тя е само измама...

Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Напръскай я с моите парфюми..."
    това ме върна към спомени, мила! Прекстрасно пишешш! Тъй, че омайваш пленяваш читателя! Слаби са думите ми...
    Ти ми напомни за онези времена,когато един човек ми пращеше писма целите дъхащи на парфюм...мъжки силен...

    Поезията прави чудеса знай!

  • Прекрасен стих!
  • Тя Поезията...е нашата душа...нашите мечти и нашите чувства...
    отразява ни...като слънчев лъч...много хубав стих! с обич, Андреа.
  • Погали хартията с върха на своето перо...

    Със слова, с нежни думи..

    Красиво! Поздрав, Анди!
  • Интересна идея!... Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...