20.06.2008 г., 20:03

Тя... Поезията

925 0 5
 

Тя... Поезията

 

Погали хартията с върха на своето перо...

Със слова, с нежни думи..

Начертай и с мастило облекло...

Напръскай я с моите парфюми..

 

Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!

За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...

Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...

Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.

 

И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.

Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,

че тя е просто стих, че тя е само измама...

Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Напръскай я с моите парфюми..."
    това ме върна към спомени, мила! Прекстрасно пишешш! Тъй, че омайваш пленяваш читателя! Слаби са думите ми...
    Ти ми напомни за онези времена,когато един човек ми пращеше писма целите дъхащи на парфюм...мъжки силен...

    Поезията прави чудеса знай!

  • Прекрасен стих!
  • Тя Поезията...е нашата душа...нашите мечти и нашите чувства...
    отразява ни...като слънчев лъч...много хубав стих! с обич, Андреа.
  • Погали хартията с върха на своето перо...

    Със слова, с нежни думи..

    Красиво! Поздрав, Анди!
  • Интересна идея!... Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...