Тя пристъпва с танц

10 sept 2014, 15:21

Poesía » Del paisaje

604 0 3

Ветровете завлякоха порива

в жълто-оранжев десен...

Постояха в косите на клоните

в миг от роса споделен.

Така есента си мърмореше

с шепот на няма тъга

и всеки кичур отронваше

като нота приспивна...сама.

Облаци някак затрогваше

за нея се втурваха в час...

Валяха, студяха, напомняха

в хор с гръмотевичен глас:

"Есента навести ни, самотна е..."

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jovial (Георги Бъчваров)

2014-09-11T13:44:22+03:00

Благодаря за коментарите Стойна и Росица!
Eia (Росица Танчева)

2014-09-10T21:24:05+03:00

Харесва ми...
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-10T21:04:31+03:00

Георги, харесами творбата ти, но началото направо ме грабна с първия куплет - с интересните метафори и виталността на описаната картина:Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев дисен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.

Чудесен е! Поздрав!