Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше
с шепот на няма тъга
и всеки кичур отронваше
като нота приспивна...сама.
Облаци някак затрогваше
за нея се втурваха в час...
Валяха, студяха, напомняха
в хор с гръмотевичен глас:
"Есента навести ни, самотна е..."
© Георги Бъчваров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
