Тя пристъпва с танц
Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше
с шепот на няма тъга
и всеки кичур отронваше
като нота приспивна...сама.
Облаци някак затрогваше
за нея се втурваха в час...
Валяха, студяха, напомняха
в хор с гръмотевичен глас:
"Есента навести ни, самотна е..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
