Тя пристъпва с танц
Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше
с шепот на няма тъга
и всеки кичур отронваше
като нота приспивна...сама.
Облаци някак затрогваше
за нея се втурваха в час...
Валяха, студяха, напомняха
в хор с гръмотевичен глас:
"Есента навести ни, самотна е..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
