Plevel (Силвия Илиева)
232 13710
29 jun 2019, 22:03  

Той само... 

  Poesía
660 9 23

Не съм разбрала. Сигурно пияна, 

се втурнах да спасявам свобода...

Ти ангеле, ти в цялата си вярност,

кога ли ме научи на това?

Цигулките тогава ме щурмуваха.

Научих се да бягам. Ах беда! 

Целуваше ме дяволът, целуваше...

с проклетникът заченах свобода.

Изтръпнала в мазетата на болката,

какви ли песни ми е пял, не знам.

Лекува ме, лекува в мене болната.

Дали ме е обичал? Не, не знам. 

Но зная, че ме чакаше да стана,

в сърцето да проникне светлина.

Ирония, солена и сподавена,

почукваше на входната врата. 

Не ѝ отворих, нека да ридае!

Жестока съм предимно в слабостта.

Да, слаба съм, ала така нехае,

единствено и само тя – смъртта.

Която ме намери седем пъти.

Но, в нея свободата беше дар.

Умирах и се раждах пак чрез лутане,

а дяволът... не стана господар.

Но стана радост. Тихо да не чуе! –

там в тъмното шепти ми любовта.

Да, виждам го как бавно се обува.

да, не е мой, но пак е свобода.

И не че, той ме иска толкоз много.

Не казвам, че си тръгва ей сега.

Той само приближава ме до Бога.

Единствен той ме учи на това. 

 

 

 

 

 

 

https://youtu.be/gzlHucbD76U

 

https://youtu.be/aS4YDuTfJ7Y

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марко, благодаря ти много!
  • Много силно ! Разбиващо !
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Благодаря Ви от сърце!
  • Прекрасно!
  • Оригинален стих. Хареса ми, Силве!🌷🌻🌺
  • Харесах, Силве!
    Не ѝ отворих, нека да ридае!
    Жестока съм предимно в слабостта.
    Да, слаба съм, ала така нехае,
    единствено и само тя – смъртта.
  • Хареса ми идеята, такава каквато аз я видях, пък дали е силно или слабо, нека знаещите кажат! Поздрави!
  • Готово... Съвети да искаш от мен "Тупалките" идват със светкавиците, а те пък са деца на бурите, С две думи и да тренираш и да не тренираш, като ти дойде торнадото с више (или с алкохола - при някои това помага), публиката се предава в смерча. Онова за жената на гробаря напр, си е жива "палава тупалка" - в кристална опаковка... Кърти здраво.
  • Благодаря ти много за това мнение. Често даваме оценки, лепим одобрения или не, ръководени, подбуждани, или пък много често възпрепятствани от единиците на собствените си диоптри. Упражненията ми са в купища чернови. Но знаеш ли, долавям нещо твърде съкровено в този израз: "значима тупалка". Може би ти ще ме насочиш как да цапардосам тълпата. Виждам, че много те бива в това. Би ли ме насочил в поезията, ще ти бъда безкрайно благодарна, аз съм съвсем нова в това, как да я направя така цапардосваща, защото левия ми фланг е ужасно силен, пък десницата ми е чупена два пъти, дали да не пробвам с шутове? Например да вкарам нещо адски грандиозно и нечувано до сега в поетичния ринг. Кик бокс ли му казват? Дай поне съвет, че наистина съм го закъсала. Как да се свържа с теб? Това Бостан, истинското име ли ти е, или псевдоним на ринга?
  • Честно казано, това го приемам като поетично упражнение. И аз пък и много други сме си правили гъдела да се погаргарим, просто така без да кажем нещо съществено. За мене отвлечените поетични излияния са просто спорт - колкото да се поддържа тръпката на тренинга, докато дойде момента да се цапардоса тълпата със "значима тупалка"!
  • Лия, Мислителю, Цвети, Георги, Владимир и Василка - Благодаря!
    Благодаря за смислените коментари! Благодаря за искреността, за отношението, за отделеното време, за това че сте тук.
    Предрешени като ангели, или като дяволи, кой ли може да каже в коя половина сме по-често, всичко е така тленно , че най-важното е да сме заедно духом и сега. Прегръдки и безкрайно благодаря още веднъж.
  • Поздравления! И дяволът върши някаква работа.
  • Хареса ми...
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Пътуване в душевността, поглед към този кръст, който сами градим, търсене на баланса... И Божественото...
    Това открих тук.
    Харесах!
    Поздравявам те.
  • "Да, слаба съм, ала така нехае,
    единствено и само тя – смъртта.
    Която ме намери седем пъти.
    Но, в нея свободата беше дар.
    Умирах и се раждах пак чрез лутане,
    а дяволът... не стана господар.
    Но стана радост. "
    Какво да кажа? Може би вътрешно разбирам, че има хора, които и най-тежката ситуация биха я видели през призмата на белокрило цветче.
    Само такива души, могат да съберат в няколко реда вселена от живот и да вдъхновяват със силата на проникновението си.
  • Благодаря Ви, че се спряхте, Краси, Джерина и Стойчо.
  • Дяволът-този чревоугодник в любовта!😋!!!
  • Този чаровник - Дяволът... Познавам го във всичките му превъплъщения Много силни стихове, Силвия!
  • "Умирах и се раждах пак чрез лутане,
    а дяволът... не стана господар.
    Но стана радост. Тихо да не чуе! –
    там в тъмното шепти ми любовта."
    Силвия, много лично ми звучи, като равносметка и тайна изповед за стръмната и трудна пътека и като битка, в която няма победители, но няма и победени ... Поздрави!
  • Благодаря ти много, че се спря, Ангелче!
  • Благодаря Ви момичета, ценя мнението Ви!
  • И на мен ми хареса! Има малки ритмични грапавини, които лесно могат да се изчистят, но впечатлява дълбочината на творбата, която не се среща във всяко стихотворение!
Propuestas
: ??:??