Той само...
Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха.
Научих се да бягам. Ах беда!
Целуваше ме дяволът, целуваше...
с проклетникът заченах свобода.
Изтръпнала в мазетата на болката,
какви ли песни ми е пял, не знам.
Лекува ме, лекува в мене болната.
Дали ме е обичал? Не, не знам.
Но зная, че ме чакаше да стана,
в сърцето да проникне светлина.
Ирония, солена и сподавена,
почукваше на входната врата.
Не ѝ отворих, нека да ридае!
Жестока съм предимно в слабостта.
Да, слаба съм, ала така нехае,
единствено и само тя – смъртта.
Която ме намери седем пъти.
Но, в нея свободата беше дар.
Умирах и се раждах пак чрез лутане,
а дяволът... не стана господар.
Но стана радост. Тихо да не чуе! –
там в тъмното шепти ми любовта.
Да, виждам го как бавно се обува.
да, не е мой, но пак е свобода.
И не че, той ме иска толкоз много.
Не казвам, че си тръгва ей сега.
Той само приближава ме до Бога.
Единствен той ме учи на това.
https://youtu.be/gzlHucbD76U
https://youtu.be/aS4YDuTfJ7Y
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
