Трапеза ти спретна - ухае на хубаво

и чаши напълни за радост и здраве.

Но тя пак е тук и гледа те глупаво,

Самотата ти казва ''Наздраве''!

А чаши тя пълни не с вино, а с кръв.

Открадна от тебе тя много... уви.

Отпи тя с наслада, но ти не си пръв.

Тя хиляди още като тебе уби.

Трапеза ти спретна, а то не вкуси

и питието във чашите силно горчи.

Тя тук е отдавна и вечно мълчи.

Самотата - тя толкова много тежи.