Трапеза ти спретна - ухае на хубаво
и чаши напълни за радост и здраве.
Но тя пак е тук и гледа те глупаво,
Самотата ти казва ''Наздраве''!
А чаши тя пълни не с вино, а с кръв.
Открадна от тебе тя много... уви.
Отпи тя с наслада, но ти не си пръв.
Тя хиляди още като тебе уби.
Трапеза ти спретна, а то не вкуси
и питието във чашите силно горчи.
Тя тук е отдавна и вечно мълчи.
Самотата - тя толкова много тежи.