Тя си тръгна...

Тя си тръгна…

Тя си тръгна безмълвна с последния влак,

от най-далечната гара и потегли в безкрая,

където за мен няма да има никакъв знак,

докога и защо за нея аз ням ще мечтая.

Кат пътник без посока се лутам отново в нощта,

където пътеките на живота чезнат в тъма,

бездомен и самотен вяло кълна си душата,

и си чакам деня, в който ще напусна земята.

Винаги те обичах, но ти не разбра ме,

ти не разбираше, а аз пак те обичах,

но любовта все пак накрая надигра ме,

след като страстите си безспирно отричах.

Но ти, мила, лети сега над полята красиви,

откъдето аз ще изглеждам като нищожен роб,

и недей да поглеждаш надолу от облаците сиви

- аз не желая никога да виждаш самотния ми гроб.

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.