17 апр. 2015 г., 20:06

Тя си тръгна...

834 0 0

Тя си тръгна…

 

 

Тя си тръгна безмълвна с последния влак,

от най-далечната гара и потегли в безкрая,

където за мен няма да има никакъв знак,

докога и защо за нея аз ням ще мечтая.

 

Кат пътник без посока се лутам отново в нощта,

където пътеките на живота чезнат в тъма,

бездомен и самотен вяло кълна си душата,

и си чакам деня, в който ще напусна земята.

 

Винаги те обичах, но ти не разбра ме,

ти не разбираше, а аз пак те обичах,

но любовта все пак накрая надигра ме,

след като страстите си безспирно отричах.

 

Но ти, мила, лети сега над полята красиви,

откъдето аз ще изглеждам като нищожен роб,

и недей да поглеждаш надолу от облаците сиви

- аз не желая никога да виждаш самотния ми гроб.

 

 

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...