Тя си тръгна…
Тя си тръгна безмълвна с последния влак,
от най-далечната гара и потегли в безкрая,
където за мен няма да има никакъв знак,
докога и защо за нея аз ням ще мечтая.
Кат пътник без посока се лутам отново в нощта,
където пътеките на живота чезнат в тъма,
бездомен и самотен вяло кълна си душата,
и си чакам деня, в който ще напусна земята.
Винаги те обичах, но ти не разбра ме,
ти не разбираше, а аз пак те обичах,
но любовта все пак накрая надигра ме, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up