11 dic 2009, 10:44

Тя, смъртта 

  Poesía » Civil
1546 6 5

Зная, че един ден ще дойде Тя,

зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,

зная, че ще затвори една врата -

вход към живота, мечтите и делата ми.

Не зная само, когато тръгна с Нея,

ще има ли още пред мен пътища неотъпкани,

думи неизречени и неща, за които още да копнея?!

Ще бъде ли щастието докоснато от мен

и дали ще съм се събудила щастлива поне един ден?!

Тогава ще си отида спокойна,

кротко ще тръгна, без да гледам назад -

там ще съм останала достойна

и смело ще вървя напред, към Другия свят!

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесна поезия! Поздравления за таланта!
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Румене! Да, вярвам, че душата продължава! 👍
  • Имаш много се специфичен хубав стил, харесва ми. Но не се страхувай от смъртта, не се страхувай от нищо. Душата продължава да живее, още повече на хора като теб. Само се сменя опаковката...
  • Неизбежна е, няма как да избягаме от нея...

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??