11 dic 2009, 10:44

Тя, смъртта

  Poesía » Civil
2K 6 5

Зная, че един ден ще дойде Тя,

зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,

зная, че ще затвори една врата -

вход към живота, мечтите и делата ми.

Не зная само, когато тръгна с Нея,

ще има ли още пред мен пътища неотъпкани,

думи неизречени и неща, за които още да копнея?!

Ще бъде ли щастието докоснато от мен

и дали ще съм се събудила щастлива поне един ден?!

Тогава ще си отида спокойна,

кротко ще тръгна, без да гледам назад -

там ще съм останала достойна

и смело ще вървя напред, към Другия свят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна поезия! Поздравления за таланта!
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Румене! Да, вярвам, че душата продължава! 👍
  • Имаш много се специфичен хубав стил, харесва ми. Но не се страхувай от смъртта, не се страхувай от нищо. Душата продължава да живее, още повече на хора като теб. Само се сменя опаковката...
  • Неизбежна е, няма как да избягаме от нея...

    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...