11 dic 2009, 10:44

Тя, смъртта

  Poesía » Civil
2K 6 5

Зная, че един ден ще дойде Тя,

зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,

зная, че ще затвори една врата -

вход към живота, мечтите и делата ми.

Не зная само, когато тръгна с Нея,

ще има ли още пред мен пътища неотъпкани,

думи неизречени и неща, за които още да копнея?!

Ще бъде ли щастието докоснато от мен

и дали ще съм се събудила щастлива поне един ден?!

Тогава ще си отида спокойна,

кротко ще тръгна, без да гледам назад -

там ще съм останала достойна

и смело ще вървя напред, към Другия свят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна поезия! Поздравления за таланта!
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Румене! Да, вярвам, че душата продължава! 👍
  • Имаш много се специфичен хубав стил, харесва ми. Но не се страхувай от смъртта, не се страхувай от нищо. Душата продължава да живее, още повече на хора като теб. Само се сменя опаковката...
  • Неизбежна е, няма как да избягаме от нея...

    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....