Тя, смъртта
Зная, че един ден ще дойде Тя,
зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,
зная, че ще затвори една врата -
вход към живота, мечтите и делата ми.
Не зная само, когато тръгна с Нея,
ще има ли още пред мен пътища неотъпкани,
думи неизречени и неща, за които още да копнея?!
Ще бъде ли щастието докоснато от мен
и дали ще съм се събудила щастлива поне един ден?!
Тогава ще си отида спокойна,
кротко ще тръгна, без да гледам назад -
там ще съм останала достойна
и смело ще вървя напред, към Другия свят!
© Галина Кръстева All rights reserved.
