Dec 11, 2009, 10:44 AM

Тя, смъртта 

  Poetry » Civilian
1390 6 5

Зная, че един ден ще дойде Тя,

зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,

зная, че ще затвори една врата -

вход към живота, мечтите и делата ми.

Не зная само, когато тръгна с Нея,

ще има ли още пред мен пътища неотъпкани,

думи неизречени и неща, за които още да копнея?!

Ще бъде ли щастието докоснато от мен

и дали ще съм се събудила щастлива поне един ден?!

Тогава ще си отида спокойна,

кротко ще тръгна, без да гледам назад -

там ще съм останала достойна

и смело ще вървя напред, към Другия свят!

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесна поезия! Поздравления за таланта!
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Румене! Да, вярвам, че душата продължава! 👍
  • Имаш много се специфичен хубав стил, харесва ми. Но не се страхувай от смъртта, не се страхувай от нищо. Душата продължава да живее, още повече на хора като теб. Само се сменя опаковката...
  • Неизбежна е, няма как да избягаме от нея...

    Поздрави!
Random works
: ??:??