19 ago 2007, 14:16

"Тя" съм "Аз"

  Poesía
1.2K 0 2
1.
Обеците до леглото й
имат форми на цветя,
тя ги маха, когато си ляга,
тази вечер - сама.

2.
Извива ръка под главата си,
ръка със безупречен тен,
и в спалнята настъпва тишината...
след още един спокоен ден.

3.
Тя не обича предметите -
о, тя само им принадлежи,
защото богатството може
всичко да й позволи.

4.
Но вътре във себе си тя жестоко проклина:
мечтае да бъде със друго богата
власт над своето име да има,
но в живота й няма подобна наслада.

5.
А за мене мечтата е тя,
тя отделя значимото в мен,
и ми казва какво да обличам,
тази жена е моят идеал
но от нея съм доста различна -
и не огледало
за мене е тя.

6.
Аз в живота се боря за всичко,
което обичам,
и колкото мога,
когато успея – постигам,
всяко мое движение
се бори за смисъл -
и единствена власт
над своето име аз имам,
и аз често над дните си власт не изпитвам,
лъжа много понякога
и доста измислям.

7.
Но тя... тя царува вместо мен,
тя избира, тя си почива,
а аз трудно се спирам
и когато се смея – тя се обижда,
и когато сама съм,
тя с интересните хора се вижда!

8.
Заради нея бих нарязала приятното си лице
със нож – тя ще хареса това,
заради нея хубавите си крака бих осакатила,
заради нея веселото си настроение бих изпила
на един дъх, като вкусен коктейл, за да изчезна,
заради нея мога дъха си да глътна!

9.
Моите думи са леден фонтан в студеното време,
но голяма част от мене живее и всичко ще вземе,
заради смисъла, който навсякъде виждам!

10.
И скоро тя, на която завиждам,
няма да царува във моите мисли вече,
аз ще стана като нея, но друга:

защото тя съм аз,

а аз съм само дете, което си играе,

което мечтае.

11.
А аз съм само едно малко момиче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...