19 авг. 2007 г., 14:16

"Тя" съм "Аз"

1.2K 0 2
1.
Обеците до леглото й
имат форми на цветя,
тя ги маха, когато си ляга,
тази вечер - сама.

2.
Извива ръка под главата си,
ръка със безупречен тен,
и в спалнята настъпва тишината...
след още един спокоен ден.

3.
Тя не обича предметите -
о, тя само им принадлежи,
защото богатството може
всичко да й позволи.

4.
Но вътре във себе си тя жестоко проклина:
мечтае да бъде със друго богата
власт над своето име да има,
но в живота й няма подобна наслада.

5.
А за мене мечтата е тя,
тя отделя значимото в мен,
и ми казва какво да обличам,
тази жена е моят идеал
но от нея съм доста различна -
и не огледало
за мене е тя.

6.
Аз в живота се боря за всичко,
което обичам,
и колкото мога,
когато успея – постигам,
всяко мое движение
се бори за смисъл -
и единствена власт
над своето име аз имам,
и аз често над дните си власт не изпитвам,
лъжа много понякога
и доста измислям.

7.
Но тя... тя царува вместо мен,
тя избира, тя си почива,
а аз трудно се спирам
и когато се смея – тя се обижда,
и когато сама съм,
тя с интересните хора се вижда!

8.
Заради нея бих нарязала приятното си лице
със нож – тя ще хареса това,
заради нея хубавите си крака бих осакатила,
заради нея веселото си настроение бих изпила
на един дъх, като вкусен коктейл, за да изчезна,
заради нея мога дъха си да глътна!

9.
Моите думи са леден фонтан в студеното време,
но голяма част от мене живее и всичко ще вземе,
заради смисъла, който навсякъде виждам!

10.
И скоро тя, на която завиждам,
няма да царува във моите мисли вече,
аз ще стана като нея, но друга:

защото тя съм аз,

а аз съм само дете, което си играе,

което мечтае.

11.
А аз съм само едно малко момиче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...