10 jun 2015, 19:51  

Тя-вълкът 2

  Poesía
593 0 0

Вълчицата светкавично препуска,
от своя вълк избягала е тук.
И не е туй, че го напуска
и не, че търси някой друг.
Но срещнала се
с миналото си - в гората,
и наддала силен вой.
Нима това и бе съдбата?
Дали обичаше я още той?
Вълчицата бе страшно раздвоена,
ала тя отдавна своя път избра.
Обичта и все е удвоена,
към кого така и не разбра.
Не беше лесно да обичаш,
един понякога и друг за малко.
Все да бягаш и да тичаш
и да се криеш зад слушалката.
Но нека да не се залъгваме излишно,
един-единствен беше той.
Раздвоена беше между двете личности
на своя вълк. И нямаше покой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...