10.06.2015 г., 19:51  

Тя-вълкът 2

595 0 0

Вълчицата светкавично препуска,
от своя вълк избягала е тук.
И не е туй, че го напуска
и не, че търси някой друг.
Но срещнала се
с миналото си - в гората,
и наддала силен вой.
Нима това и бе съдбата?
Дали обичаше я още той?
Вълчицата бе страшно раздвоена,
ала тя отдавна своя път избра.
Обичта и все е удвоена,
към кого така и не разбра.
Не беше лесно да обичаш,
един понякога и друг за малко.
Все да бягаш и да тичаш
и да се криеш зад слушалката.
Но нека да не се залъгваме излишно,
един-единствен беше той.
Раздвоена беше между двете личности
на своя вълк. И нямаше покой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...