Вълчицата светкавично препуска,
от своя вълк избягала е тук.
И не е туй, че го напуска
и не, че търси някой друг.
Но срещнала се
с миналото си - в гората,
и наддала силен вой.
Нима това и бе съдбата?
Дали обичаше я още той?
Вълчицата бе страшно раздвоена,
ала тя отдавна своя път избра.
Обичта и все е удвоена,
към кого така и не разбра.
Не беше лесно да обичаш,
един понякога и друг за малко.
Все да бягаш и да тичаш
и да се криеш зад слушалката.
Но нека да не се залъгваме излишно,
един-единствен беше той.
Раздвоена беше между двете личности
на своя вълк. И нямаше покой.