Jun 10, 2015, 7:51 PM  

Тя-вълкът 2

  Poetry
596 0 0

Вълчицата светкавично препуска,
от своя вълк избягала е тук.
И не е туй, че го напуска
и не, че търси някой друг.
Но срещнала се
с миналото си - в гората,
и наддала силен вой.
Нима това и бе съдбата?
Дали обичаше я още той?
Вълчицата бе страшно раздвоена,
ала тя отдавна своя път избра.
Обичта и все е удвоена,
към кого така и не разбра.
Не беше лесно да обичаш,
един понякога и друг за малко.
Все да бягаш и да тичаш
и да се криеш зад слушалката.
Но нека да не се залъгваме излишно,
един-единствен беше той.
Раздвоена беше между двете личности
на своя вълк. И нямаше покой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...