9 nov 2007, 12:24

Тягостно... 

  Poesía » Otra
967 0 23
 

Тъгата пропълзя и се промъкна

през процепа на тънката мембрана.

Предсърдно ритъмът замлъкна,

подритвайки безтактово... камбана.

Разнищи нагло плахите частици,

във полет устремени... безтегловни.

Посявайки мълчание в зеници,

удавени във бездихания оловни...

Обсебвайки бездумно сетивата

с ръждясали... бездънни котви...

Тъга - закрилница на самотата,

ковач на безутешни... вопли.

И мащеха... с безжизнени прегръдки,

в пустеещо легло от спомени...

С безкръвно неизмолени секунди,

на ритуално празни... помени.

Тъга - незряща и прокълната,

неканената гостенка, натрапница...

Вестител на вина в безмълвие

и бряг на пусто безпределие...

...

 

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??