Тягостно...
Тъгата пропълзя и се промъкна
през процепа на тънката мембрана.
Предсърдно ритъмът замлъкна,
подритвайки безтактово... камбана.
Разнищи нагло плахите частици,
във полет устремени... безтегловни.
Посявайки мълчание в зеници,
удавени във бездихания оловни...
Обсебвайки бездумно сетивата
с ръждясали... бездънни котви...
Тъга - закрилница на самотата,
ковач на безутешни... вопли.
И мащеха... с безжизнени прегръдки,
в пустеещо легло от спомени...
С безкръвно неизмолени секунди,
на ритуално празни... помени.
Тъга - незряща и прокълната,
неканената гостенка, натрапница...
Вестител на вина в безмълвие
и бряг на пусто безпределие...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
