26 nov 2008, 11:14

Тялото

  Poesía
689 0 4

Тялото

Измамените мисли

Залези и изгреви

Отливи и приливи

Разлики и...

 

Не мога още да измисля

Осми ден

Първични

Спомени са ме събудили

И сънищата си разказвам

 

Кожени обувки

Кал

Отеква мълчанието ми

Като ритнато камъче

 

Отмятам коса назад

И в следващия час ще бъда земен

Като каменна статуя

Иисус протегнал ръце

 

Бял

В небето

Черен на кръста си

 

И с времето

Остарелите ми ръце опипват

Новия свят

А белите косъмчета в косата ми

Огледалото по-често отбелязва

 

Така че

 

Тялото

Което ме хвърли в този затвор

За миг от вселената

Ръждясва

И бавно нататък

Листата опадали

Ги отнася вятъра

 

Защото има сезон

В който се раждаме

И друго време

За което не знаем

 

Безсмъртие?

Дай го насам

 

24.11.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...