Nov 26, 2008, 11:14 AM

Тялото

  Poetry
688 0 4

Тялото

Измамените мисли

Залези и изгреви

Отливи и приливи

Разлики и...

 

Не мога още да измисля

Осми ден

Първични

Спомени са ме събудили

И сънищата си разказвам

 

Кожени обувки

Кал

Отеква мълчанието ми

Като ритнато камъче

 

Отмятам коса назад

И в следващия час ще бъда земен

Като каменна статуя

Иисус протегнал ръце

 

Бял

В небето

Черен на кръста си

 

И с времето

Остарелите ми ръце опипват

Новия свят

А белите косъмчета в косата ми

Огледалото по-често отбелязва

 

Така че

 

Тялото

Което ме хвърли в този затвор

За миг от вселената

Ръждясва

И бавно нататък

Листата опадали

Ги отнася вятъра

 

Защото има сезон

В който се раждаме

И друго време

За което не знаем

 

Безсмъртие?

Дай го насам

 

24.11.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...