Nov 26, 2008, 11:14 AM

Тялото

  Poetry
691 0 4

Тялото

Измамените мисли

Залези и изгреви

Отливи и приливи

Разлики и...

 

Не мога още да измисля

Осми ден

Първични

Спомени са ме събудили

И сънищата си разказвам

 

Кожени обувки

Кал

Отеква мълчанието ми

Като ритнато камъче

 

Отмятам коса назад

И в следващия час ще бъда земен

Като каменна статуя

Иисус протегнал ръце

 

Бял

В небето

Черен на кръста си

 

И с времето

Остарелите ми ръце опипват

Новия свят

А белите косъмчета в косата ми

Огледалото по-често отбелязва

 

Така че

 

Тялото

Което ме хвърли в този затвор

За миг от вселената

Ръждясва

И бавно нататък

Листата опадали

Ги отнася вятъра

 

Защото има сезон

В който се раждаме

И друго време

За което не знаем

 

Безсмъртие?

Дай го насам

 

24.11.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...