Тялото
Тялото
Измамените мисли
Залези и изгреви
Отливи и приливи
Разлики и...
Не мога още да измисля
Осми ден
Първични
Спомени са ме събудили
И сънищата си разказвам
Кожени обувки
Кал
Отеква мълчанието ми
Като ритнато камъче
Отмятам коса назад
И в следващия час ще бъда земен
Като каменна статуя
Иисус протегнал ръце
Бял
В небето
Черен на кръста си
И с времето
Остарелите ми ръце опипват
Новия свят
А белите косъмчета в косата ми
Огледалото по-често отбелязва
Така че
Тялото
Което ме хвърли в този затвор
За миг от вселената
Ръждясва
И бавно нататък
Листата опадали
Ги отнася вятъра
Защото има сезон
В който се раждаме
И друго време
За което не знаем
Безсмъртие?
Дай го насам
24.11.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
