27 may 2007, 9:58

Тясно

  Poesía
559 0 1

Чувствам се притисната.
Тясно ми е.
Всичко е познато.
Еднообразно.
Банално.
Скучно.

Същите места биха
били различни, ако ги
погледна през други очи.
Очи на мечтател.
Очи на наблюдател.
Очи на оплаквател.

Другите очи също
ме ограничават.

Тясно ми е.
Толкова простор и
толкова ограничения.
Напира нещо в мен.
Като бомба със закъснител или
като напиращ вулкан.

Сякаш ще изригна и
всичко ще поваля
след себе си, за да се
върна в Началото и
да започна да градя
живота си наново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...