May 27, 2007, 9:58 AM

Тясно

  Poetry
554 0 1

Чувствам се притисната.
Тясно ми е.
Всичко е познато.
Еднообразно.
Банално.
Скучно.

Същите места биха
били различни, ако ги
погледна през други очи.
Очи на мечтател.
Очи на наблюдател.
Очи на оплаквател.

Другите очи също
ме ограничават.

Тясно ми е.
Толкова простор и
толкова ограничения.
Напира нещо в мен.
Като бомба със закъснител или
като напиращ вулкан.

Сякаш ще изригна и
всичко ще поваля
след себе си, за да се
върна в Началото и
да започна да градя
живота си наново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...