May 27, 2007, 9:58 AM

Тясно

  Poetry
556 0 1

Чувствам се притисната.
Тясно ми е.
Всичко е познато.
Еднообразно.
Банално.
Скучно.

Същите места биха
били различни, ако ги
погледна през други очи.
Очи на мечтател.
Очи на наблюдател.
Очи на оплаквател.

Другите очи също
ме ограничават.

Тясно ми е.
Толкова простор и
толкова ограничения.
Напира нещо в мен.
Като бомба със закъснител или
като напиращ вулкан.

Сякаш ще изригна и
всичко ще поваля
след себе си, за да се
върна в Началото и
да започна да градя
живота си наново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...