Чувствам се притисната.
Тясно ми е.
Всичко е познато.
Еднообразно.
Банално.
Скучно.
Същите места биха
били различни, ако ги
погледна през други очи.
Очи на мечтател.
Очи на наблюдател.
Очи на оплаквател.
Другите очи също
ме ограничават.
Тясно ми е.
Толкова простор и
толкова ограничения.
Напира нещо в мен.
Като бомба със закъснител или
като напиращ вулкан.
Сякаш ще изригна и
всичко ще поваля
след себе си, за да се
върна в Началото и
да започна да градя
живота си наново.
© София Русева Всички права запазени