Сподели! Виждам ситните бръчки,
дето пръскат в челото ти сенки.
Виждам как се трошат като съчки
и се спират в лунички и бенки...
Чувам думите премълчани
да отстъпват в безкрайни въздишки.
Срещам сенките разпиляни,
дето късат тънките нишки...
Ако искаш, ще си поговорим,
ако не – ще погледна надясно.
Сподели! Ако трябва ще спорим.
Подели! И така ни е тясно!...