Aug 30, 2011, 1:36 PM

Тясно

  Poetry » Other
610 0 3

Сподели! Виждам ситните бръчки,

дето пръскат в челото ти сенки.

Виждам как се трошат като съчки

и се спират в лунички и бенки...

 

Чувам думите премълчани

да отстъпват в безкрайни въздишки.

Срещам сенките разпиляни,

дето късат тънките нишки...

 

Ако искаш, ще си поговорим,

ако не – ще погледна надясно.

Сподели! Ако трябва ще спорим.

Подели! И така ни е тясно!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...