10 jun 2004, 15:38

Тъгa

  Poesía
1.8K 0 2
Защо ли пак съм аз сама?
Защо ли трепва в мен тъгa?
Не искам да ви преча аз сега -
ще се заровя пак в пръстта...

А денят умира днес в лила,
за последен път на таз земя...
В спомена за тази красота
ще плува вече моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна е връзката между самотата и тъгата. Самотата е част от живота при човека. Тя е толкова силно преживяване, колкото е щастието, а тъгата - тя е следватаща стъпка след самотата.
    Хареса ми стихотворението. Има философско разбиране към нещата от реалния живот. Допадат ми такъв вид стихотворения. Интересното при него е, че двете строфи имат индивидуална характеристика поле на разсъждения, които се отнасят към всяка една от строфите.
    Заключението ми към стихотворението е: Самотата е част от тъгата, както тъгата е част от самотата. Самотата и тъгата са двете лица на човешките емоции.
  • малко е тьжно но е запомнящо се!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...