10 июн. 2004 г., 15:38

Тъгa

1.8K 0 2
Защо ли пак съм аз сама?
Защо ли трепва в мен тъгa?
Не искам да ви преча аз сега -
ще се заровя пак в пръстта...

А денят умира днес в лила,
за последен път на таз земя...
В спомена за тази красота
ще плува вече моята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна е връзката между самотата и тъгата. Самотата е част от живота при човека. Тя е толкова силно преживяване, колкото е щастието, а тъгата - тя е следватаща стъпка след самотата.
    Хареса ми стихотворението. Има философско разбиране към нещата от реалния живот. Допадат ми такъв вид стихотворения. Интересното при него е, че двете строфи имат индивидуална характеристика поле на разсъждения, които се отнасят към всяка една от строфите.
    Заключението ми към стихотворението е: Самотата е част от тъгата, както тъгата е част от самотата. Самотата и тъгата са двете лица на човешките емоции.
  • малко е тьжно но е запомнящо се!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...