Jun 10, 2004, 3:38 PM

Тъгa

  Poetry
1.8K 0 2
Защо ли пак съм аз сама?
Защо ли трепва в мен тъгa?
Не искам да ви преча аз сега -
ще се заровя пак в пръстта...

А денят умира днес в лила,
за последен път на таз земя...
В спомена за тази красота
ще плува вече моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна е връзката между самотата и тъгата. Самотата е част от живота при човека. Тя е толкова силно преживяване, колкото е щастието, а тъгата - тя е следватаща стъпка след самотата.
    Хареса ми стихотворението. Има философско разбиране към нещата от реалния живот. Допадат ми такъв вид стихотворения. Интересното при него е, че двете строфи имат индивидуална характеристика поле на разсъждения, които се отнасят към всяка една от строфите.
    Заключението ми към стихотворението е: Самотата е част от тъгата, както тъгата е част от самотата. Самотата и тъгата са двете лица на човешките емоции.
  • малко е тьжно но е запомнящо се!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...