Jun 10, 2004, 3:38 PM

Тъгa

  Poetry
1.8K 0 2
Защо ли пак съм аз сама?
Защо ли трепва в мен тъгa?
Не искам да ви преча аз сега -
ще се заровя пак в пръстта...

А денят умира днес в лила,
за последен път на таз земя...
В спомена за тази красота
ще плува вече моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна е връзката между самотата и тъгата. Самотата е част от живота при човека. Тя е толкова силно преживяване, колкото е щастието, а тъгата - тя е следватаща стъпка след самотата.
    Хареса ми стихотворението. Има философско разбиране към нещата от реалния живот. Допадат ми такъв вид стихотворения. Интересното при него е, че двете строфи имат индивидуална характеристика поле на разсъждения, които се отнасят към всяка една от строфите.
    Заключението ми към стихотворението е: Самотата е част от тъгата, както тъгата е част от самотата. Самотата и тъгата са двете лица на човешките емоции.
  • малко е тьжно но е запомнящо се!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...