Тъжна есен, пропилян живот,
самотно птиче, забравено листо.
Счупени крила над прашния кивот
и пада то върху студеното дърво...
Търсещи очи, объркан поглед,
неподвижно тяло, наострен слух,
осъзнал малкия съдбата - този полет,
ще свърши с тежкия му писък глух.
Облаци тъмни. Тих, ръмящ дъждец.
Кивотът прашен и горкото животинче,
обсипва ги дъждът и топлият ветрец,
и очите си затваря падналото птиче...