Тъга

Тъжна есен, пропилян живот,

самотно птиче, забравено листо.

Счупени крила над прашния кивот

и пада то върху студеното дърво...

Търсещи очи, объркан поглед,

неподвижно тяло, наострен слух,

осъзнал малкия съдбата - този полет,

ще свърши с тежкия му писък глух.

Облаци тъмни. Тих, ръмящ дъждец.

Кивотът прашен и горкото животинче,

обсипва ги дъждът и топлият ветрец,

и очите си затваря падналото птиче...