17.06.2009 г., 22:17 ч.

Тъга 

  Поезия
452 0 0

Тъжна есен, пропилян живот,

самотно птиче, забравено листо.

Счупени крила над прашния кивот

и пада то върху студеното дърво...

 

Търсещи очи, объркан поглед,

неподвижно тяло, наострен слух,

осъзнал малкия съдбата - този полет,

ще свърши с тежкия му писък глух.

 

Облаци тъмни. Тих, ръмящ дъждец.

Кивотът прашен и горкото животинче,

обсипва ги дъждът и топлият ветрец,

и очите си затваря падналото птиче...

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??