13 abr 2014, 0:41  

Тъга 

  Poesía » Versos blancos
687 1 0

Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично...

Оглеждам се наоколо да видя, това, което без следа изчезна...
И знам, надежда за поява няма, но просто няма как да бъда безразлична...

Апатия, наоколо е всичко сиво... Това е някак толкова парадоксално,
Къде отиде топлината, и в чувствата ли стана "оптимално"?...

12.04.2014

© Анита Йончева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??