Тъга
Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично...
Оглеждам се наоколо да видя, това, което без следа изчезна...
И знам, надежда за поява няма, но просто няма как да бъда безразлична...
Апатия, наоколо е всичко сиво... Това е някак толкова парадоксално,
Къде отиде топлината, и в чувствата ли стана "оптимално"?...
12.04.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Йончева Всички права запазени
