gd3 (Георги Дянков)
22 14
16 ago 2009, 15:20

Тъга 

  Poesía » Otra
491 0 3

Сега е нощ, денят отлита,
аз ще легна да си почина.
След малко идва сутринта,
слънцето пак изгрява, всичко се повтаря.

Защо си мисля, че си струва
да се живее, ако стимулът ми на живот
не беше тук, не бе съзрян,
в онази ясна и пролетна нощ.

Сега си мисля, че било е по-добре
да можех времето да върна.
Да не бях толкоз упорит,
да искам всичко от теб.

Защо не си останахме едни приятели,
наречи го, ако искаш, и познати!
Нужно ли бе да се забъркваме
в безброй интриги и романси.

Аз съм вече друг, нов човек,
но въпреки това, съм Аз!
С тъга думите ще промълвя
ти си ми единствената на света!!!

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ти благодаря. За първи път го чувам това парче, ама е уникално
  • Попадна ми тази песен, давам ти я с добавения текст,защото не знам изпълнителя, за да ти я дам в по-чисто състояние
    => http://www.youtube.com/watch?v=RE00bTnxxIo;
    Чета на музиката и ми харесва стихото ти, има много истина.

    "Аз съм вече друг, нов човек,
    но въпреки това, съм Аз!" - Все сме си същите. Много ми хареса!
  • Една две думи само да си върна, "моето мнение"
    един два жеста само да прибавя
    и всичко би се променило.
    Но няма чернова в живота!

    Астихото е хубаво! ПОЗДРАВИ!
Propuestas
: ??:??