Тъга
Сега е нощ, денят отлита,
аз ще легна да си почина.
След малко идва сутринта,
слънцето пак изгрява, всичко се повтаря.
Защо си мисля, че си струва
да се живее, ако стимулът ми на живот
не беше тук, не бе съзрян,
в онази ясна и пролетна нощ.
Сега си мисля, че било е по-добре
да можех времето да върна.
Да не бях толкоз упорит,
да искам всичко от теб.
Защо не си останахме едни приятели,
наречи го, ако искаш, и познати!
Нужно ли бе да се забъркваме
в безброй интриги и романси.
Аз съм вече друг, нов човек,
но въпреки това, съм Аз!
С тъга думите ще промълвя
ти си ми единствената на света!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Дянков Все права защищены
