gd3 (Георги Дянков)
22 14
Aug 16, 2009, 3:20 PM

Тъга 

  Poetry » Other
490 0 3

Сега е нощ, денят отлита,
аз ще легна да си почина.
След малко идва сутринта,
слънцето пак изгрява, всичко се повтаря.

Защо си мисля, че си струва
да се живее, ако стимулът ми на живот
не беше тук, не бе съзрян,
в онази ясна и пролетна нощ.

Сега си мисля, че било е по-добре
да можех времето да върна.
Да не бях толкоз упорит,
да искам всичко от теб.

Защо не си останахме едни приятели,
наречи го, ако искаш, и познати!
Нужно ли бе да се забъркваме
в безброй интриги и романси.

Аз съм вече друг, нов човек,
но въпреки това, съм Аз!
С тъга думите ще промълвя
ти си ми единствената на света!!!

© Георги Дянков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ти благодаря. За първи път го чувам това парче, ама е уникално
  • Попадна ми тази песен, давам ти я с добавения текст,защото не знам изпълнителя, за да ти я дам в по-чисто състояние
    => http://www.youtube.com/watch?v=RE00bTnxxIo;
    Чета на музиката и ми харесва стихото ти, има много истина.

    "Аз съм вече друг, нов човек,
    но въпреки това, съм Аз!" - Все сме си същите. Много ми хареса!
  • Една две думи само да си върна, "моето мнение"
    един два жеста само да прибавя
    и всичко би се променило.
    Но няма чернова в живота!

    Астихото е хубаво! ПОЗДРАВИ!
Random works
: ??:??