Тъга

8 jun 2006, 7:29

Poesía

814 0 2

Защо със мене ти се подигра?
Защо сърцето нараняваш?
Нима не вярваш в любовта
и в чувствата ми се съмняваш?

Ранена и излъгана оставам
и дълбоко в сърцето празнота.
На теб аз веч не се надявам
и отново тъна в самота.

И ето аз крача самотна
тръгнала по своя път вървя
скърби душата ми сиротна
и от сърцето болката плевя.

Всичко във живота е игра
на сцената излизам пак без глас
и търся лек за свойта самота
за да мога пак да кажа АЗ.

Търсех някаква хармония
живях със светъл идеал
но животът е една ирония
не ни издига на пиадестал.

Аз пея тази песен тъжна
за своите мечти копнея
и пак нощес сама ще зъзна,
това е мойта одисея.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.