8 июн. 2006 г., 07:29

Тъга

1K 0 2

Защо със мене ти се подигра?
Защо сърцето нараняваш?
Нима не вярваш в любовта
и в чувствата ми се съмняваш?

Ранена и излъгана оставам
и дълбоко в сърцето празнота.
На теб аз веч не се надявам
и отново тъна в самота.

И ето аз крача самотна
тръгнала по своя път вървя
скърби душата ми сиротна
и от сърцето болката плевя.

Всичко във живота е игра
на сцената излизам пак без глас
и търся лек за свойта самота
за да мога пак да кажа АЗ.

Търсех някаква хармония
живях със светъл идеал
но животът е една ирония
не ни издига на пиадестал.

Аз пея тази песен тъжна
за своите мечти копнея
и пак нощес сама ще зъзна,
това е мойта одисея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Йотовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...