Тъга
Разкъсва ме тази тъга,
която изпращаш като мъгла.
Слънцето не огря ли твоята душа
или изгоряла надежда сърцето слуша?
Не е приятелство само портрета
мисълта лети безбродно към тебе клета.
Не убивай мисъл и мечти вълшебни
любов и страст са огньови душевни.
Как живееш между огън и студ?
Как без обич стоиш в света луд?
Обичай, да си обичан и да плодиш
с много радост и мечти, живот да дариш.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados